За правото на чист въздух в Стара Загора

Това е блогът на инициативна група „За чист въздух в Стара Загора“. Ние считаме, че имаме право да защитим гражданските си права на чист въздух и околна среда, на достъп до обществена информация, участие в процеса на вземане на решения и достъп до екологично правосъдие. Засега сме десетина млади хора, но се надяваме скоро да се присъединят и други хора.

Пенка разказва: „Всичко започна от Аязмото. Един ден се разхождахме със сина ми и съпруга ми, наблюдавах гъстия дим над града-отвисоко се виждаше като тапа…и се ужасявах. Дете ми беше болно, искаше да диша, питаше ме кога ще приключи всичко, кога ще може да си поеме въздух без да кашля… Съпругът ми също се разболя. Бях отчаяна и исках да се махна. Обаче бягството не е решение на проблема. Реших да действам и да търся. Трябваше-заради тях, заради моите най-скъпи същества, заради родителите ми, заради приятелите ми.

Намерих интересна статия, написана от Марина Бояджиева. Казах си-ето, тук е отговорът, тази статия трябва да достигне до повече хора! Написах е-майл на няколко телевизии и вестници. Отзоваха се само ТВ Скат-Димитър Байрактаров и колегите му, „От упор”, които направиха предаване на 10.01, с участието на Марина Бояджиева и Марин Станев.

На следващия ден се свързах с моя близка и я помолих да ми помогне да намеря някой, с който да се боря срещу обгазяванията. Тя ми даде препоръка да се свържа с Янина от кампаниите за природата, която ме на насочи към Цвета.”

Пенка и Цвета се уговориха да се срещнат във вторник,  в Трокадеро и писаха в интернет – ако някой иска да дойде. Дойдоха мъжът на Пенка – Георги, Любен и Таня. Решиха да организират протест на 18 януари 2010 г., защото тогава в Стара Загора ще идват министрите на отбраната и на околната среда и водите. Пенка беше разбрала тази тайна от своя приятелка.

Цвета сподели с приятелите Иван, Райна, Богдан и Златина. После се организира среща в червеното читалище Климент Охридски. Срещнахе се всички сили – стари и нови, експерти и граждани, военни и журналисти, някои искаха да се сбият. Дойдоха много хора, станаха скандали. След като всичко мина десетина човека измислиха какво да правят на протеста на 18 януари.

Протестът мина под дъжда, а някои хвърляха яйца. Адриан видял как плюнка пада върху лицето на министъра. Министрите казаха ала-бала- това-онова.

Ние поискахме три неща:

Да се признае, че обгазяването и проблем и да се обяви кризисна ситуация

Да се обяви откъде идва замърсяването и да се прекрати

Да се търси отговорност на виновните

Най-смелата от майките – Милка, излезе с детето си отпред и заяви гражданската си позиция.

Скоро единият министър се издигна и беше заменен с друг.

Новият дойде тайно на полигона и предложи мерки, които бяха коментирани от гражданите като „прах в очите”.

А обгазяванията продължаваха. Серодоводор над нормата. Странни мъгли.

Събирахме се всяка събота в читалище Родина. В групата се включи голямата сила- феновете на Берое – Коцето ги доведе – Николай и другите. Ясен възкръсна като феникс от предишната борба срещу обгазяванията. Журналисти и адвокати ни разказаха подробно за предишните битки, съдебни дела и натиск. Разпределяхме си задачи. Марина ни разказа страшни работи за замърсяването с тежки метали, които има във въздуха, храната и водата. А д-р Бакоев я допълни с въздействието върху човешкото здраве. Ужасяващо.

Областният се обади да ни се скара, след като отхвърлихме остро смешните мерки за полигона, но Богдан му предложи да се срещнем. Поговорихме си сладко, но стана ясно, че не е от неговите компетенции да реши проблема и трябва да се насочим по-нагоре.

После областния ни уреди да се включим в работната група към Регионалната инспекция по околна среда и води, която изработва оперативен план за какво неясно. Ние си мислехме, че е да се справят с обгазяванията, а то май не е ясно. Събрали се там едни мили учени, които работят по един проект за 1 200 000 лв, от които 15 % от нашите местни данъци, заедно с еколога на общината и служители на РИОСВ и бистрят как да намалят трафика на колите и да проведат информационна кампания сред хората да не палят печките си. Ха-ха-ха. Вече осем години едни и същи хора и експерти се опитват да решат все така безуспешно проблема.

Събрахме се да пишем писмо до европейски медии и организации, но видяхме, че институциите нищо не са свършили за един месец и затова решихме да направим нов протест. Този път с повече хора. На Тодоровден – истинският празник на Стара Загора, последните няколко хиляди години, с изключение на годините на комунизма. Някой път се питаме дали комунизмът е свършил в Стара Загора или времето е спряло и ние още сме в него.

Протест: Спрете геноцида. Разпратихме. Почнахме едни ми ти организационни срещи – концепция, мото, хора, информационни материали, техника, дъра-бъра…И не само на срещи на живо, но и по цял ден си говорим по скайп и телефон. Работодателите ни също подкрепят волю-неволю инициативата.

Написахме петиция до европейския парламент, която да започне на Тодоровден.

И така продължаваме. Докъде и докога?

Докато не изгрее синъото небе и ясния отговор над Стара Загора.

Ние, инициативата за чист въздух над Стара Загора сме многобройни и незнайни, но тези, които се знаем сме:

Пенка и Георги и техният син Симеон, Коцето, Милка, Ясен, Николай, Таня, Таня, Любен, Георги, Венелина, Цвета, Райна, Иван, Богдан, Маги, Дидка, Кирилка и техните семейства и приятели…

За контакти:

Инициативна група „За чист въздух“ -  zachistvyzduh@gmail.com;  zachistvyzduh@googlegroups.com

Богдан Богданов- bbogdanov@abv.bg, тел. 088 6666 050

Пенка Георгиева – penkageorgieva@gmail.com, тел. 0885 604 648

Цвета Христова – cveta.hristova@gmail.com, skype: saverila, тел. 0886 905 719